10.05.2005 г., 0:35

Мен ще ми стига,че те има!

1.7K 0 2

                                    

Дори у нищото ще те открия

и в цялост ще те претворя,

а после с приказна магия,

чрез тебе ще се преродя!

И тъй духът ми ще живее,

със тебе ще лети безбрежно,

по теб сърцето ще копнее,

открило рая в твойта нежност.

И в блян от сладка безграничност,

обляна в щастие незримо,

замряла в своя миг на вечност,

мен ще ми стига,че те има!

 

 

25.02.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...