Дори у нищото ще те открия
и в цялост ще те претворя,
а после с приказна магия,
чрез тебе ще се преродя!
И тъй духът ми ще живее,
със тебе ще лети безбрежно,
по теб сърцето ще копнее,
открило рая в твойта нежност.
И в блян от сладка безграничност,
обляна в щастие незримо,
замряла в своя миг на вечност,
мен ще ми стига,че те има!
25.02.2005г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
