Какво правиш попитах се а аз не знаех
Да се спра опитах се а аз нехаех
Снежните дни потъваха в черната поука
А капката надежда бе замръзнала в капчука
Правя това което трябва а дали
Марксистки поглед над разбитите мечти
Командир сред пешки - май съм в грешната игра
Пак ръцете си ще измия с думата „СЪДБА”
Магическото чувство на неуязвимост
Подхранвано от фанатичната решимост
Митичен образ идеализиран от човек зад маска
Промяната със фокусно ядро ще бъде рязка
Търсенето порядък в предпрограмиран хаос
Фатално ще се окаже за нечия жалост
Твърдият проницателен поглед вперен в далечината
Всъщност рефлектира след разочарованието празнината
„Най-съвършеният човек на нашето време”
Ни остави да търсим новия човек - неговото бреме
© Сиян Ривери Всички права запазени