Какво правиш попитах се а аз не знаех

Да се спра опитах се а аз нехаех

Снежните дни потъваха в черната поука

А капката надежда бе замръзнала в капчука

Правя това което трябва а дали

Марксистки поглед над разбитите мечти

Командир сред пешки - май съм в грешната игра

Пак ръцете си ще измия с думата „СЪДБА”

Магическото чувство на неуязвимост

Подхранвано от фанатичната решимост

Митичен образ идеализиран от човек зад маска

Промяната със фокусно ядро ще бъде рязка

Търсенето порядък в предпрограмиран хаос

Фатално ще се окаже за нечия жалост

Твърдият проницателен поглед вперен в далечината

Всъщност рефлектира след разочарованието празнината

„Най-съвършеният човек на нашето време”

Ни остави да търсим новия човек - неговото бреме