3.08.2007 г., 11:47

Месечко, Месечко... (Призма 43)

708 0 1

Месечко, Месечко...

Като теб съм, Брате - (ако светя) -
светя с отразена светлина...
Наоколо - Звезди. От злато!
Що не чувствам топлина?!?

Дали аз съм нещо в грешка?
Дали пак не съм разбрал?
Макар да съм си пешка -
светя си - не съм ли цар?

Слабо ще ви стопли, зная,
мойта Чужда светлина,
но и още нещо - зная:
С отразена светлина
няма да ви изгоря!

Месечко, Месечко...
Като теб съм, Брате.

5 Февруари 2004, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...