Месецът, обвит в мъгла,
със своите бледи очертания
блести над голата земя,
разкриващ своите послания.
В безизразния хлад загърнат,
покрит със ледено дихание,
полу е тук, полуотвъд,
самотен в своето сияние.
Сред хаоса на града застинал,
надвесен над размити сенки,
в прикритието на нощта е спрял
и времето е обуздал навеки...
© Константин Дренски Всички права запазени