vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
8.11.2018 г., 10:17 ч.

Метаморфоза 

  Поезия
1115 20 12

От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
игла мъничка върху гланц на айсберг...  

И само вой неистов към звездите,
дочувам като ехо как се връща...
От бездната космическа отритнат,
в самотен вълк мъглата ме превръща.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вникнах в нагласата ти...
  • Неподражаема образност и дълбочина ... Поздравления за новата творба, Младене!
  • Не желаем ли всички ние спасение от безсъницата на нощите си, когато оставаме насаме със себе си и тегобите си?! Когато неочаквано се отчуждаваме от същността си под напора на острите захапки на нечовешката действителност.
    "Неистовия вой" под звездите е сякаш проекция на самотата на вълчата природа в човека, която е защитната кожа на оцеляването. Но преди да екне воя под пълноликата луна, е устремен погледа ни нагоре към небето ,където ще се приютим и откъснем от злободневието но живота.
    Едно стихотворение, което с неподражаемите поетични образи, показва майсторството на автора и възможността му да гледа зад завесата на този свят. Поздравявам те сърдечно, Приятелю и красноречиво заявявам, че със силата на твоето слово, като Човек -творец си в единение с Божественото творение!
  • Самотен вой достига до звездите
    (на единака му подхожда самотата)
    От драснато с игла ледът топи се
    с прощални фигури пречупва светлината...

    Благодаря за повода за размисъл. И за вдъхновението. Ехото ме отнесе...
  • Неповторим стил и изказ на мислите!
    Докосваш с поезията си и в същото време будиш размисъл...
    "игла мъничка върху гланц на айсберг..."
    Дали ще я види някои - дали ще я забележи...
    Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Самотата трансформира мислите, които подават вибриращ сигнал и отразяват нашето духовно развитие...
  • Нощем се вглеждаме в себе си и понякога...не се познаваме! Прекрасен стих!
  • А нима този вой не е метаморфозата на човешката същност търсеща космическа близост.
  • Младене! Остава да завиеш към луната! Много сила си втъкал!
  • “игла мъничка върху гланц на айсберг...”!!!!
    Еха! И финалът е разтърсващ! Пак си изригнал, приятелю! Обожавам поезията ти!
  • Не знам, колко аз съм "трудна" за коментиране, но ти ,Младен...Понякога, когато прочета твое стихотворение в мен настъпва такава звучна тишина, че се чудя къде ми избягаха думите...Виталност, вдълбоченост, неповторимост на метафорите. Лесни за четене са редовете ти, но толкова дълбоко навлизат в човешката вселена и ме карат да съзирам нови пътища и звезди в една вътрешна космическо-човешка същност, там където дори не съм мислила, че съществуват.
  • "Чуждея - сам на себе си чуждея," отново си ....такова откровение!!!празнотата обзема костите ми!
Предложения
: ??:??