8.11.2018 г., 10:17

Метаморфоза

Поезия

1.7K 21 11

От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
игла мъничка върху гланц на айсберг...

И само вой неистов към звездите,
дочувам като ехо как се връща...
От бездната космическа отритнат,
в самотен вълк мъглата ме превръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

contessa (Светла Асенова)

Вникнах в нагласата ти...

2018-11-14T09:14:52+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Неподражаема образност и дълбочина ... Поздравления за новата творба, Младене!

2018-11-14T02:07:17+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Самотен вой достига до звездите
(на единака му подхожда самотата)
От драснато с игла ледът топи се
с прощални фигури пречупва светлината...

Благодаря за повода за размисъл. И за вдъхновението. Ехото ме отнесе...

2018-11-09T02:41:30+02:00
Izumrudkata (Катя)

Неповторим стил и изказ на мислите!
Докосваш с поезията си и в същото време будиш размисъл...
"игла мъничка върху гланц на айсберг..."
Дали ще я види някои - дали ще я забележи...
Поздравления за стиха ти, Младене!

2018-11-08T23:29:46+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Самотата трансформира мислите, които подават вибриращ сигнал и отразяват нашето духовно развитие...

2018-11-08T19:01:08+02:00