От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
игла мъничка върху гланц на айсберг...
И само вой неистов към звездите,
дочувам като ехо как се връща...
От бездната космическа отритнат,
в самотен вълк мъглата ме превръща.
© Младен Мисана Всички права запазени