Метаморфози
Във парка кротнал е водите
един невзрачен шадраван
и в него плуват малки рибки,
поклаща се ленив шаран.
А по алеи, всред дървета
минават майки със деца.
Колички тикат пред нозете,
започват батковци игра.
Каква идилия присъща!
И сякаш друг е тук света.
Насред града с огромни къщи –
спокойствие и тишина.
Но привечер – картина друга:
фонтан изригва в мрака син,
струи плетат дантели чудни
от светлини, в тържествен химн.
Така и с нас: живеем трудно,
таиме чувствата под грим,
а после бликва мисъл будна
и стих на листа бял редим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
