evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
25.06.2010 г., 22:34 ч.

Метаморфози 

  Поезия » Философска
427 0 5

І.

Пъпката разцъфна в нежен цвят,

узря след него плод чудесен.

След себе си остави аромат,

вкуса на мед и птича песен….

И днес, когато дните ми летят

към ранната ми хладна есен,

в сърцето ми разпуква цвят,

узрява плод и бликва песен.

 

ІІ.

Щурците се сбогуват с лятото

и тъжна е прощалната им песен.

То, милото, си тръгна с ятото

на птиците, отлитащи наесен.

Но догодина други “гъдулари”

с песен ще посрещнат друго лято.

А то в гнездата ще завари

рожбите на прелетното ято.

 

ІІІ.

Като щурците натъжени -

с младостта сърцата се сбогуват.

Отлитат дните преброени

и толкоз кратки ни се струват.

Но струва ли си да тъгуваш

за неизбежната раздяла,

смехът на младостта щом чуваш

в гласчета детски зазвъняла?

Тя пак е тук. И пак е с тебе,

отлитналата твоя младост,

и ти отново си обсебен

от планове, мечти и радост.

 

 

ІV.

Да, аз вече не съм бързоного поточе,

в което водата игриво клокочи.

Сега съм река - пълноводна, дълбока-

и вярно те следвам в оная посока,

в която отдавна пътуваш и ти.

Сляха се нашите бистри води,

прегръщат се, галят се - нежни и тихи…

От любовта ни небесни дъги се родиха,

а под едната бликна младо поточе

и то щастливо ни следва и мило клокочи.



© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??