18.10.2016 г., 1:16  

Метаморфози

463 0 0

 

При ясен хоризонт 

на Земята роден –

тук с мирен фронт 

е новият ден. 

 

Човекът самотен,

заплетен с тайни –

много грамотен 

въздиша безкрайно. 

 

Очите без блясък, 

натежали с тъга –

от болката рязка 

виждат врага. 

 

Погледът плавен, 

през времето минал –

като безславен 

показва загинали. 

 

Тук – при хоризонта  

от близка промяна,

отричайки фронта, 

ставаме засмени... 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айдън Софуев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...