Oct 18, 2016, 1:16 AM  

Метаморфози

  Poetry
465 0 0

 

При ясен хоризонт 

на Земята роден –

тук с мирен фронт 

е новият ден. 

 

Човекът самотен,

заплетен с тайни –

много грамотен 

въздиша безкрайно. 

 

Очите без блясък, 

натежали с тъга –

от болката рязка 

виждат врага. 

 

Погледът плавен, 

през времето минал –

като безславен 

показва загинали. 

 

Тук – при хоризонта  

от близка промяна,

отричайки фронта, 

ставаме засмени... 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...