***
Алармата в седем.
Душът – неохотен, леден.
Обликът в стъклото – бледен.
Вече е седем и седем.
Кафето – горчиво и горещо,
облива ме тежко
с порив – див,
яростен,
нечовешки.
Стана и десет,
а в мен студено – зима,
на сърцето сякаш модата му мина.
Да знаеш, не ме топли отдавна.
Избеля дори оная твойта –
обич ретроградна.
© Михаела Всички права запазени
Изпращам малко слънце в деня ти!