21.05.2011 г., 11:19

Мида

1.7K 0 36

                                 на племенника ми Ивайло Терзийски

 

И понеже богат ли си - чакай банкрут,

а замръкнеш ли просяк - сънувай разкош.

Всяка слава е каца със мед. И с барут.

Всеки ден недохранен, прилича на нощ.

 

За плода на успех, твърде бърз, не ламти -

все на сенчица зрял, а отвътре червив.

И не сбъдвай във времето всички мечти -

остави си една и ще бъдеш щастлив.

 

Не поглеждай ревниво из чужди блюда.

Наслади се на залък, изкаран със пот.

Наранено небе или къс свобода

не мени за отломки от вечен живот.

 

Не доспивай над евтини, цветни лъжи,

по-удобни от кралския плащ и конвой,

щом в сърцето ти, като във мида, лежи

зрънце обич, с което светът става твой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е, Иво!! Наистина е страхотно! Шест от мен ии един голям поздрав!
  • Добро посвещение.
  • Пропито с истина и болка послание, в което всяка дума си тежи на мястото!... Поздрави на теб и на таланта ти.
  • Здравей и тук! Шестица и от мен
  • Хубава седмица и нови стихове:

    theheart-ofthefire (Рени Бакалова)
    CskaVratsa (Ивайло Терзийски
    abagar (Васил Бориславов
    galina999 (Галина Иванова)
    линасветлана (ЛинаСветлана )
    Довереница (Дочка Василева)
    maistora (Красимир Тенев)
    manika74 (Лорита Ивановаirena-docheva (Ирена Дочева)
    Izumrudkata (Катя )
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    valia1771 (Ивон)
    Eia (Росица Танчева)

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...