Миг
Душата в човека е песен - върви,
накъдето я води променливо време.
В забрава от вечни прищевки кърви,
а на дъното вяра в мечтите ù дреме.
Та как да предвидиш ти тези завои,
щом толкова често мени се света?
И как да усетиш пред тебе какво е,
оставил тревожен покой зад гърба?
Душата е песен - върви и не спира,
край нея менят се еднакви пейзажи.
От първата нота отново извира,
край нея редят се на времето стражи.
Мечтател
12.01.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Всички права запазени
