Душата в човека е песен - върви,
накъдето я води променливо време.
В забрава от вечни прищевки кърви,
а на дъното вяра в мечтите ù дреме.
Та как да предвидиш ти тези завои,
щом толкова често мени се света?
И как да усетиш пред тебе какво е,
оставил тревожен покой зад гърба?
Душата е песен - върви и не спира,
край нея менят се еднакви пейзажи.
От първата нота отново извира,
край нея редят се на времето стражи. ...