mechtatel-rainwood (Любомир)
5 7
Jan 13, 2015, 3:11 PM

Миг 

  Poetry
754 0 2

Душата в човека е песен - върви,

накъдето я води променливо време.

В забрава от вечни прищевки кърви,

а на дъното вяра в мечтите ù дреме.

 

Та как да предвидиш ти тези завои,

щом толкова често мени се света?

И как да усетиш пред тебе какво е,

оставил тревожен покой зад гърба?

 

Душата е песен - върви и не спира,

край нея менят се еднакви пейзажи.

От първата нота отново извира,

край нея редят се на времето стражи.

 

Мечтател

12.01.2015

© Любомир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??