Миг
560
0
0
Миг във вечността.
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са.
А всичко пищи.
А всеки се моли.
Сякаш съдбата е просто фантазия.
И плачем.
И гръб обръщаме.
А сълзите ни молят за малко внимание.
Сякаш хора.
А нима не са те едни души.
Макар и кратък да е техният път.
А къде ли те отиват после.
Защото човекът бързо ги забравя.
Бягат те от съзнанието.
Просто капят.
А не капем ли и ние като тях.
Пътят ни може по-дълъг да е.
Но краят еднакъв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божана Лазарова Всички права запазени
