Миг... И вечност
Смирена вечер.
Стихнало -
небето.
Живот на длан -
догаряща свещица.
Ухае на невен.
И нещо светло.
Разсъмване -
с криле на бяла птица.
Нощта -
от лудост -
вените си пръска.
Безлунно е.
А шеметно проблясва
светът до мен -
във цвят изискан,
лъскав.
На хляб и песен -
там
за мен е тясно.
Напълно непозната...
Не сънувам!
От светлосянка -
музика -
далечна.
Загърбен спомен -
в безпространство
плувам...
Но...
Песента е Огън.
Миг...
И Вечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
