Смирена вечер.
Стихнало -
небето.
Живот на длан -
догаряща свещица.
Ухае на невен.
И нещо светло.
Разсъмване -
с криле на бяла птица.
Нощта -
от лудост -
вените си пръска.
Безлунно е.
А шеметно проблясва
светът до мен -
във цвят изискан,
лъскав.
На хляб и песен -
там
за мен е тясно.
Напълно непозната...
Не сънувам!
От светлосянка -
музика -
далечна.
Загърбен спомен -
в безпространство
плувам...
Но...
Песента е Огън.
Миг...
И Вечност!
© Донка Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
