Миг-Нежност
“Ще бъдем два листа отронени...”
Драгомир Димитров - „Фамилия Тоника”
Сънувах ли късната есен?
В очите ни – слезе небето...
Сроди ни, с божествена песен,
най-волната птица... Сърцето!
Прозвъннаха сребърни клони...
Въздъхна самотен лист в мрака.
Взел огън от всички сезони,
под снежния купол нас чакал.
Неземен копнеж ли понесе
душите... от обич – ранени?
Миг-нежност венча ги със песен.
И литнаха те – устремени.
Оставили свой отпечатък...
Свят приказен, тъй ненагледен!
Дъх само бе пътят им кратък.
Танц шеметен – пръв и последен.
Свистят ветровете ревниви.
А те – коленичат пред Бога.
Целуват Земята, щастливи,
преди безпощадното: Сбогом!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
