Във вълшебния ти свят падах, смях се и летях..
Погледнех ли в очите ти зелени,
откривах нови вселени.
Слушах ли мелодичния ти глас,
потъвах в размисли поне за час.
Рисувах ли ти сърчища червени,
устните ти ставаха засмени.
Но дойде пролетта и всичко се промени...
Отиде си от мене ти.
Единственото, което ми остана от теб,
е пепелта от снощната ти последна цигара...
© Мария Томова Всички права запазени