5.11.2018 г., 9:22  

Миг преди бурята

1.8K 15 22

Миг преди бурята само

някак  измамно е тихо.

После ще лумне бял пламък 

и скоро няма да стихне...

 

В огъня  там ще умират

страсти  и  ласки предишни…

Отговор дълго ще дирим

как и защо с теб сгрешихме?...

 

Гасне и сетна надежда 

светъл  път  двама  да хванем

дето  далече  извежда!...

Няма как вече да  стане!

 

Тътенът близко  се чува,

блясват светкавици, ето –

бурята  вънка лудува,

огън ни праща небето!...

 

Плащаме старите грешки,

наша е само  вината!...

Търсихме път безуспешно...

Днес е жестока цената!...

 

Бурята, знам, ще отмине...

Болката  в нас  ще остане,

за  да  прерасне с години 

в зла,  незарастваща рана...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че спря тук, Светла!...
  • Тази болка, тази болка...
  • Благодаря на всички, които обърнаха внимание на този стих - четоха, коментираха и поставиха в любими!...Успешен да бъде денят ви, приятели!...
  • "Бурята, знам, ще отмине...
    Болката  в нас  ще остане,
    за  да  прерасне с години 
    в зла,  незарастваща рана..."

    Ех, Роби! Описал си горчивата действителност.
  • Представих си това което си изписал и почувствах болката защото бурята връхлита всички без да избира.
    Макар че болката от всеки различно се понася.
    Поздравление,Приятелю!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...