Миг преди бурята 

© Роберт Все права защищены

Комментарии

• Роби (Роберт)

  2019-01-19T09:43:17+02:00
  Благодаря, че спря тук, Светла!...
• contessa (Светла Асенова)

  2018-11-14T09:21:45+02:00
  Тази болка, тази болка...
• Роби (Роберт)

  2018-11-07T14:56:15+02:00
  Благодаря на всички, които обърнаха внимание на този стих - четоха, коментираха и поставиха в любими!...Успешен да бъде денят ви, приятели!...
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-11-07T00:41:53+02:00
  "Бурята, знам, ще отмине...
  Болката  в нас  ще остане,
  за  да  прерасне с години 
  в зла,  незарастваща рана..."
  
  Ех, Роби! Описал си горчивата действителност.
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2018-11-06T18:36:50+02:00
  Представих си това което си изписал и почувствах болката защото бурята връхлита всички без да избира.
  Макар че болката от всеки различно се понася.
  Поздравление,Приятелю!
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2018-11-06T15:56:44+02:00
  Роби, може и да не остане зла рана, а?
• Ida-L (Лидия)

  2018-11-06T10:36:07+02:00
  Природата по-бързо се съвзема след буря, макар понякога много неща да са се променили. Човек трябва да се поучи от природата.
• щураче (любимка)

  2018-11-06T09:42:16+02:00
  Разказах на пустинята за теб. И заваля
• RainaVakova

  2018-11-06T08:29:30+02:00
  Жестоко дълбоко и истинско!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2018-11-06T02:23:21+02:00
  Толкова вярно като явление си изразил тоя миг преди буря с тишината,Роби само ми се прииска да има и миризма на колендрО/особена миризма,когато някъде гърми и святка/,а това сравнение с една раздяла,за която няма надежда....е толкова силно!!Аплодисменти!!
• dansyto (Данаил Таков)

  2018-11-05T23:41:35+02:00
  Много е хубаво....!
• Mimoza20 (Мария Николова)

  2018-11-05T21:23:44+02:00
  Харесах! Когато прочета едно после друго и още... у и ми е приятно .. до следващият дъжд! Талант , мисъл, чувства...
• voda (Елица Ангелова)

  2018-11-05T19:27:42+02:00
  Много точна съпоставка между бурята в природата и тази – в човешките души.
  Така постигаш ненатрапени внушения, Роберт.
  Неизчерпаем си на теми и идеи!
  Специален поздрав за финала!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-11-05T18:41:03+02:00
  Да, болката остава!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2018-11-05T18:31:11+02:00
  Така е. Поздравления!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-11-05T18:20:38+02:00
  Остави ме без думи...
• Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

  2018-11-05T16:42:20+02:00
  Този стих лумва в гърдите...
  Роби, трябва да се прочете, но от мъж. Заради силата, която носи.
  Адмирирам те!
  Ииии честит празник! (като написах "мъж" се сетих)
• yotovava (Валентина Йотова)

  2018-11-05T11:16:27+02:00
  Ако можеше да сме ненараними...
• LiaNik (И.К.)

  2018-11-05T10:44:43+02:00
  Роби, сега как ме натъжи...и ти като мен - в две посоки или веселиш или караш хората да плачат...Иначе - без думи, чета с много чувства...Благодаря ти, че сподели!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2018-11-05T10:00:17+02:00
  Неведоми са ласките на белия пламък... Не той е страшен, Роби... Поздравления!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2018-11-05T09:32:11+02:00
  Толкова познато... и тъжно! ... Дълбок психологизъм в прекрасна поетична форма! Благодаря ти, Роберт!
• Веси_Еси (Еси)

  2018-11-05T09:28:51+02:00
  Този стих не се коментира. Просто се усеща! Благодаря ти, Роби! Докосна ме... дълбоко...