Мигове
Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване,
надмогнало приспивната си песен.
На края на протритото оплакване
лежи илюзия за смисъл лесен.
Ще превъзмогне чашата си бурята,
добила форма в свития юмрук.
Единствено когато се изгубя -
откривам се. На себе си напук.
Ще станат страховете предсказания
със огледални отражения на минало.
Светът не се измерва с обещания,
а с мигове, в които ни е имало.
Ще се посеем прелетно в гнездата,
в забравената южна перушина.
Едва когато върнем се в яйцата си
откриваме, че истински ни има.
15 май 2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
