18.01.2020 г., 22:58 ч.
Мила
/на моята внучка/
Мила, рожба обичлива,
сбрала целия ни свят,
тича, съща самодива,
къдри разпиляла в смях.
Думи ручейни нарежда,
времето за да искри,
и изпраща ни надежди
все за бъдещите дни.
Тя рисува ни принцеси,
приказни от филм красив,
вплела с моливите цветни
детството си в щрих щастлив.
Там са мама, тати, Алекс –
котето приятел драг,
дългоухият й заек
и роботът многокрак.
Мила, внуче нам честито,
чрез картинките сега
с цвят изпъстряй си мечтите
и ги сбъдвай... на шега.
18.01. 2020
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиви пожелания за малката принцеса.
От тука ей до там е. И все е интересно
човече как пораства. (Характера, снагата)
А баба да се радва.( Това и е съдбата)
-
Мило, бабино внуче!...Най- щастливото събитие у дома! И такава баба, която знае и приказките да реди в стих! Прекрасно е, Танче!
-
Благодаря ти, Иване! Няма как да не е обичливо, щом е написано за Мила или за което да е друго детенце!
-
Образно и обичливо! Поздравления!
-
Благодаря, Хари!
-
Много мило, Танче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Наистина е така, щастие си е това, внучета край нас да тичат и в любов да ни се вричат.