Мила
/на моята внучка/
Мила, рожба обичлива,
сбрала целия ни свят,
тича, съща самодива,
къдри разпиляла в смях.
Думи ручейни нарежда,
времето за да искри,
и изпраща ни надежди
все за бъдещите дни.
Тя рисува ни принцеси,
приказни от филм красив,
вплела с моливите цветни
детството си в щрих щастлив.
Там са мама, тати, Алекс –
котето приятел драг,
дългоухият й заек
и роботът многокрак.
Мила, внуче нам честито,
чрез картинките сега
с цвят изпъстряй си мечтите
и ги сбъдвай... на шега.
18.01. 2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
