18 янв. 2020 г., 22:58

Мила

908 2 7


/на моята внучка/
 

Мила, рожба обичлива,
сбрала целия ни свят,
тича, съща самодива,
къдри разпиляла в смях.
Думи ручейни нарежда,
времето за да искри, 
и изпраща ни надежди
все за бъдещите дни.
Тя рисува ни принцеси, 
приказни от филм красив,
вплела с моливите цветни
детството си в щрих щастлив.
Там са мама, тати, Алекс –
котето приятел драг,
дългоухият й заек
и роботът многокрак.
Мила, внуче нам честито,
чрез картинките сега
с цвят изпъстряй си мечтите
и ги сбъдвай... на шега.

 

18.01. 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи, Доче, Ангелче, благодаря ви!
    Наистина е така, щастие си е това, внучета край нас да тичат и в любов да ни се вричат.
  • Красиви пожелания за малката принцеса.
    От тука ей до там е. И все е интересно
    човече как пораства. (Характера, снагата)
    А баба да се радва.( Това и е съдбата)
  • Мило, бабино внуче!...Най- щастливото събитие у дома! И такава баба, която знае и приказките да реди в стих! Прекрасно е, Танче!
  • Благодаря ти, Иване! Няма как да не е обичливо, щом е написано за Мила или за което да е друго детенце!
  • Образно и обичливо! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...