6.10.2006 г., 23:53

МИЛА (САМО ПОВЯРВАЙ)

953 0 1


Животът е труден – не е ново това,

не за всеки е баница или халва

ако подкрепа ти липсва.

Но, повярвай ми, мила,

не се отказвай от свойта мечта!

Към нея да литнеш аз искам

и затова ...

При мене за миг само ела
за да ти даря мойте крила.

Онези, на любовта.

Вече не са ми потребни ...

 

Повярвай ми, мила,

твоята изящност вродена

ще те превърне

в една цяла вселена

в очите на друг.

Поне така е за мен!

 

А след това за двама ви

светът ще изчезне.

Ще бъде над вас само

ясното нощно небе.   

С притворени от нежност очи

ще изживееш ласки мечтани

и, пожелавам ти, от всяка у теб

спомен незабравим да остане.

 

Повярвай ми, мила!

Не се отказвай от свойта мечта

да кръжиш над земята

с крилете на обичта...

 

Накрая, 

моля те от сърце,

защото, за да се сбъдне всичко,

аз зная, ти имаш за това сила -

повярвай в себе си

и ще те докосне обичта,  мила!

Само повярвай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вили, не си давай крилата на любовта. Винаги са нужни. Този стих е пропит от самоотверженост и истинско чувство. Много е нежен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...