6 окт. 2006 г., 23:53

МИЛА (САМО ПОВЯРВАЙ)

950 0 1


Животът е труден – не е ново това,

не за всеки е баница или халва

ако подкрепа ти липсва.

Но, повярвай ми, мила,

не се отказвай от свойта мечта!

Към нея да литнеш аз искам

и затова ...

При мене за миг само ела
за да ти даря мойте крила.

Онези, на любовта.

Вече не са ми потребни ...

 

Повярвай ми, мила,

твоята изящност вродена

ще те превърне

в една цяла вселена

в очите на друг.

Поне така е за мен!

 

А след това за двама ви

светът ще изчезне.

Ще бъде над вас само

ясното нощно небе.   

С притворени от нежност очи

ще изживееш ласки мечтани

и, пожелавам ти, от всяка у теб

спомен незабравим да остане.

 

Повярвай ми, мила!

Не се отказвай от свойта мечта

да кръжиш над земята

с крилете на обичта...

 

Накрая, 

моля те от сърце,

защото, за да се сбъдне всичко,

аз зная, ти имаш за това сила -

повярвай в себе си

и ще те докосне обичта,  мила!

Само повярвай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вили, не си давай крилата на любовта. Винаги са нужни. Този стих е пропит от самоотверженост и истинско чувство. Много е нежен.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...