Милена
Милена
В страна красива и далечна,
почти накрая на света,
живяла чудна хубавица,
една на майка и баща.
Разхождала се тя прекрасна,
чаровна и със хубав тен,
и искала така щастлива
да бъде всеки Божи ден.
Ала веднъж съвсем случайно
я срещнал дяволът сама.
Галантно и необичайно
поискал нейната ръка.
Но да ви кажа, че тогава
рогатият бил с хубав вид.
Милена пък била пленена –
със красотата си бил хит!
А той умеел да обича –
кръвта във нея да гори,
със думи нежни да нарича
очите, нежните гърди.
Родителите ѝ тогава
не искали да я дадат,
но във живота често става –
избягала при него тя.
Любов такава тя познала,
че всеки би ѝ завидял,
Милена с него заживяла,
опивал я със своя чар.
Но дяволът си бил неверен,
харесал скоро друга той,
а нравът му бил твърде черен –
лъжи измислил си безброй.
Потънала в сълзи Милена,
по него страдала, уви!
Проклинала с тъга Съдбата.
В страдание душа боли.
Познала силна страст – такава,
каквато друг не би ѝ дал,
тя в самота си заживяла,
животът ѝ се променил.
Така изминали години…
Неверният отново се явил.
Не искал повече любови
и казал ѝ, че съгрешил.
И мислел си, че пак ще може
да върне хубавите дни,
не знаел, че ще му откаже,
жена му с черните очи.
Тогава случило се чудо,
Милена влюбила се в друг,
не искала тя нищо друго,
намерила си нов съпруг.
По нея дяволът въздишал,
в слова душата си излял
и страдал той, и се измъчвал,
но бил безкрайно закъснял.
И оттогава вечно скита,
и върши всякакви злини.
Покой в живота не намира
и вече все не му върви.
Красавицата пък щастлива –
сдобила се със две деца.
С мъжа си в радост заживяла
в оная приказна страна.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
