12.12.2015 г., 13:31

Мили дядо стар

531 0 0

Трети път започвам да ти пиша.
Трети път, намачквам си листа.
Дядо, колко много те обичам,
с подарък ме дари за любовта.


Не искам много. Аз не лакомея.
С предмети е препълнен моят хол.
Щастливо искамq дядо, да живея.
Живот щастлив не се продава в МОЛ.

 

Усмихнати лица да срещам само,
когато се разхождам из града.
Сълзи и притеснения да няма
и всичко нека да е светлина.

 

Ти забрани тунелите житейски.
Проблемите ти вътре залости.
Нека няма лични интереси,
зависими от цели и пари...

 

Това за Новата година пожелавам.
Дано да го получа този дар.
Послушните подарък заслужават.
Аз вечно слушам, мило дядо стар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...