Мили ми човеко...
Издишаш от милиони дупчици...
Е, аз ли трябва да те "помпам"?
И да поемам негативите и луд, че си...
Съжалявам, мили ми човеко, кротвам...
Ще си мълча, ще гледам как се давиш...
Изгубих интереса си към теб отдавна!
А непукизмът ми те дразни, казваш...
Е, съжалявам, но не те покриват здравно...
Такива болести са най-опасни и струват скъпо,
а аз отказах се да боледувам за боклуци!
Разбираш или не? Не гледай тъпо...
Наслушах се на глупости и то на буци...
Избирам да ти бия шута и да те няма!
И без това си "черно облаче"!
А колко беше права онази стара дама,
която каза: "боклуците навън са повече",
докато в боклука ровеше...
© Йордан Ботев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ДА!!!
-
Интересен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
