Мили мой

/тъжна приказка-песен за Една ВЕЧНА Любов/

Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.

Не сваляй звездите за мен от Небето.

Клетка ми изкови от Сърцето си!

Надалече да тръгнем, мили мой.

През девет планини, та в десета...

Жива вода да търсим. Ще намерим.

Капки  Безценни, Вълшебен лек!

А после с теб двамата, мили мой!

Ще тръгнем по тази Земя чисти...

За всяко сърце по капка Жива вода.

Нека са здрави, щастливи! Всички.

Ще излекуваме  с теб болните....

От капката слепите ще прогледнат...

Сакатите ще проходят,мили мой.

Злото в Добро ще превърнем!

Ще сторим да дойде Раят - на тая Земя.

Ангели с бели души ще бъдат човеците!

Тогава ще вляза  в клетката, мили мой,

на твойто сърце. Вечно твоя ще бъда!

Продумай ми дума поне, мили мой....

Таз Чудна Приказка не ти ли харесва?

Ти и Аз. Двама  красиви вълшебници.

И след Смъртта - неразделни!

........................

Заспала съм... На гроба ти, мили мой.

В прекрасен сън  Теб сънувах...

Там бяхме заедно пак. Ти и Аз.

Заспала съм. А ти все тъй си в гроба. 

Сънува ли с мен, мили мой?

Стани. Прегърни ме отново! 

Събуди се от твоя  леден сън... 

Или и аз ще легна до теб... в гроба!





by Antonina