Мило мое море
Мило мое море, замълчи!
Днес не ми е до бури, изобщо!
Самотата така ти личи,
че до вятъра лягаш си нощем...
Виж ме, тук съм. И нося покой
ще поседна на прага ти тихо.
Вземай си този глупав порой
също тези светкавични щрихи.
Знам, че носиш такава тъга,
че ако я изплачеш ще стане
на цунами, на край...Но сега
аз съм тук и до теб ще остана.
Ще ти пея с най-нежния глас.
Ще изчакаме светлото утре.
Аз и ти, сутринта ще сме “нас”.
Ще се влюбим отново във утрото.
Мило мое море, замълчи!
Тази буря за теб е присъща.
Знам, че дъното страшно горчи,
а от твоето кой ли се връща?
Аз съм тук. И ти нося покой,
и прегръщам вълните ти сини.
Не, не ми е до бури, порои,
замълчи и приятел бъди ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
