14 апр. 2021 г., 19:53  

Мило мое море 

  Поэзия
421 9 14

Мило мое море, замълчи!
Днес не ми е до бури, изобщо!

Самотата така ти личи,

че до вятъра лягаш си нощем...

Виж ме, тук съм. И нося покой

ще поседна на прага ти тихо.

Вземай си този глупав порой

също тези светкавични щрихи.

Знам, че носиш такава тъга,

че ако я изплачеш ще стане

на цунами, на край...Но сега

аз съм тук и до теб ще остана.

Ще ти пея с най-нежния глас.

Ще изчакаме светлото утре.

Аз и ти, сутринта ще сме “нас”.

Ще се влюбим отново във утрото.

Мило мое море, замълчи!

Тази буря за теб е присъща.

Знам, че дъното страшно горчи,

а от твоето кой ли се връща? 
Аз съм тук. И ти нося покой,

и прегръщам вълните ти сини.

Не, не ми е до бури, порои,

замълчи и приятел бъди ми.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??