13.02.2008 г., 22:46

Милост

1.1K 0 1
Кой си ти, питам аз? Мислите ми си превзел,нямам мира нощ и ден!Милост нямаш ли, да продължаваштез' изпитания тежки да налагаш?А аз все поглеждам с трепет неканентелефона без надзор за миг оставен -твоето име да видя,твоя глас да чуя...        жадувам,              да те докосна... сънувам...с тебе зимата бяла да празнувам...Кой си ти, питам аз!Милост нямаш ли, да продължаваш!17.12.07Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, Диде! Поздравления за стиха!
    Добре дошла! Ще чакам другите стихове от цикъла

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...