Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
13.03.2009 г., 8:51 ч.

Милостиня 

  Поезия
558 0 3

Ръцете си протягаха към палмите,

положили над шепите си нищото,

в молебен да откъснат днес и малкото,

което бе мираж, и те не виждаха.

Дълбаеха във почвата със пръсти,

във суха тиня до уши нагазили,

извръщаха главите си и същото 

повтаряха, но този път я лазейки.

А синьото в очите им изстина,

потъваха зениците - изцъклени,

животът, като филм на лента мина им,

а главните герои в него - стъклени.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??