Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Mar 13, 2009, 8:51 AM

Милостиня 

  Poetry
568 0 3

Ръцете си протягаха към палмите,

положили над шепите си нищото,

в молебен да откъснат днес и малкото,

което бе мираж, и те не виждаха.

Дълбаеха във почвата със пръсти,

във суха тиня до уши нагазили,

извръщаха главите си и същото 

повтаряха, но този път я лазейки.

А синьото в очите им изстина,

потъваха зениците - изцъклени,

животът, като филм на лента мина им,

а главните герои в него - стъклени.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??