Милостива, безпощадна и блудна...
Най-хубавата жена
е горестна, ничия и на есен,
докато танцува смъртта си по краденото грозде,
меси циганско лято
със сълзата на дете и любовница...
А е просто момиче...
Над пазвата ù
ни кръст, ни синьо мънисто.
И върви,
вярна само на себе си.
Псува кратко
и иска светът да е бъчва,
да изпие кръвта ù
с прежаднелите устни на скитница...
И в зноя всички малки жени
разплитат косите си...
И не се боят да се надлъгват с огъня...
А тя го е надлъгвала
и все е коленичил до леглото ù
като жених,
поискал да ù сложи пръстен...
И все така го е целувала
и непревзета го е пращала по дявола...
Най-хубавата жена
е милостива, безпощадна и блудна...
Ще я видиш на майските люлки
да пристава на вятъра
и с разкъсана риза
от гръдта ù мед и отрова да капят...
И е просто момиче...
Което ще ти иска всичко,
за да положи в краката ти свят...
Или ще плюе на Троя, на Рим
и на теб...
Защото не вярва в героя,
непораснал до мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Бакалова Всички права запазени
