31.10.2009 г., 12:20

Мимолетно

1.1K 0 1

 

Четири стени и време спряло.

ТВ-водещите – неизменно млади.

Смътен спомен в прашно огледало.

Дълго премълчавани балади.

 

Тихо шумолящи балдахини,

спуснати лежерни откровения.

Мамещ хоризонт в очите сини,

с молив претворени вдъхновения.

 

Стриктно подредени мимолетия,  

тайно пеперудено докосване.

Шепнещо-замислени съцветия,

търсещи нетленно омагьосване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...