7.01.2009 г., 16:05 ч.

Минало 

  Поезия
779 0 28
 

Пак мълчим.

Като белите гълъби.

Само стон на китара

се чува в нощта.

С наранени крила

пак сме силни,

ще вярваш ли?

Дай ръце,

да летим към

безкрайното...

Всеки трън

е опора

във бъдеще,

вярвай ми.

Много болки

събрах

във дланта си.

Аз съм миг

от ранено стенание,

учестеното дишане

на душата ти...

Изподрани минути

разкъсват ме вятърно.

Как ми липсва

да бъда в очите ти.

Не търси този свят

във зениците.

Празно е.

Сложих край.

Преборих се

с дните си.

 

Погубени,

мечтите ми

напомнят

как вятърът

целувал е коси...

как слънцето

обичаше страните ми...

Достатъчно ми бе

да завали...

Но днес съм бяг,

по-бърза от ръцете ти...

Измислица,

в която не боли...

Не дишам.

И не вярвам

в приказки...

Обърнах страница.

Оставихме следи.

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еми, толкова намираш точните думи да предадеш емоциите в стиховете си. Пишеш много въздействащо и с чувство. Имаш бъдеще на поет...
  • Еми, много, много брилянтни стихове, върху които си разпънала една изпепеляваща болка. Но си отчайващо млада да пишеш за миналооооооо! След 2-3 месеца ще се родят много нови Любови. Нека в погледа ти да се появи нежният лъч на поне една Нова!
  • Винаги остават следи от преживяното. След време може би, избледнява болката, а може би не...
    Много, много силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • Хубав , мнага хубав стих ! Поздрави !
  • поздрав за стиха
  • Харесвам как пишеш, Еми! Поздравявам те сърдечно!
  • Зарадвахте ме много!
    Прегръщам ви,милички!
  • с болка в дланта...и в душата...
    но това те прави силна и прекрасна поетеса...
    много ми хареса, мила Еми...с обич.
  • ...и заваля...
    МНОГО!
  • Моментът когато спреш да вярваш в приказки, е тъжен. Но тогава затваряш наистина страницата на измислицата и отваряш началото.
    Бях чела един стих, някъде из интернет, нямаше автор, но ми хареса нещо -
    " Не ми измисляй име,
    измислиците винаги са временни"
  • И преди "поправката" ми хареса, а сега пък - съвсем!
    Емс, много много радваш!
  • "Измислица,
    в която не боли..."!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Браво!!!

  • Много е хубаво!Поздравления!
  • Някой ден ще намериш две ръце, които ще са по-бързи от твоя бяг и тогава... ще повярваш в приказките... До тогава!...
    Хубав стих, Еми, хареса ми! Поздрави от мен!
  • "Обърнах страница.
    Оставихме следи."
    Хубаво е когато човек има сила и след като остави следи да обърне страницата. Много е хубаво! Поздрав!
  • Всички случвания се превръщат в минало, Еми.
    И радостните, и тъжните.
    А в любвта винаги има болка.
    Трябва да приемем това...
    Хареса ми стихът ти.
  • Прекрасен стих,Еми!Прегръдка!
  • "Достатъчно ми бе

    да завали...

    Но днес съм бяг,

    по-бърза от ръцете ти..."

    Поздрав, Еми!

  • Накара ме да се усмихна, не знам защо, но го направи!
    Наистина, Никол е права - растеш.
  • Благодаря ви,мили мои!
    Радвам се много на коментарите ви,защото виждам,че са искрени!
    Стиха има доста да се поправя-радвам се на всякаква помощ!
    Благодаря ви и ви прегръщам!
  • Комплименти, Еми!
  • "Изподрани минути

    разкъсват ме вятърно.

    Как ми липсва

    да бъда в очите ти.

    Не търси този свят

    във зениците.

    Празно е"

    Тази част е много хубаво написана!
    На места,обаче според мен, ти се губи ритъма... Можеш да ги изчистиш и стиха ще стане още по - добър!

  • Докосна ме...много!!!
  • Хареса ми стихът ти, но наистина ме натъжи...
  • Как ми липсва
    да бъда в очите ти.
    ...
    Но днес съм бяг,
    по-бърза от ръцете ти...
    ...
    Обърнах страница.
    Оставихме следи.



    добра ...самонастройка ... след "пожара" ...
    Липсват ми стиховете ти Емчи...
    .........

    Мечки, мечки, мечки... това извън коментара за леко тъжният мъдър и ... малко , мъничко неизгладен стих ...

  • Хареса ми!
    Хубав бял стих!
  • Защо винаги силата ни се ражда в болката? И защо хората сме такива, че още с незараснали белези от една се втурваме в следваща обич, на която сянката е същата тази болка?
  • е гълъбите с прехапани човки нещо... има нещо в този стих, което ми харесва. Имаш по-хубави, Еми. Поздрав.
Предложения
: ??:??