Минало
Пак мълчим.
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила
пак сме силни,
ще вярваш ли?
Дай ръце,
да летим към
безкрайното...
Всеки трън
е опора
във бъдеще,
вярвай ми.
Много болки
събрах
във дланта си.
Аз съм миг
от ранено стенание,
учестеното дишане
на душата ти...
Изподрани минути
разкъсват ме вятърно.
Как ми липсва
да бъда в очите ти.
Не търси този свят
във зениците.
Празно е.
Сложих край.
Преборих се
с дните си.
Погубени,
мечтите ми
напомнят
как вятърът
целувал е коси...
как слънцето
обичаше страните ми...
Достатъчно ми бе
да завали...
Но днес съм бяг,
по-бърза от ръцете ти...
Измислица,
в която не боли...
Не дишам.
И не вярвам
в приказки...
Обърнах страница.
Оставихме следи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
