lips_of_angels (Ем) lips_of_angels (Ем)
4 164
Jan 7, 2009, 4:05 PM

Минало

  Poetry
948 0 28
 

Пак мълчим.

Като белите гълъби.

Само стон на китара

се чува в нощта.

С наранени крила

пак сме силни,

ще вярваш ли?

Дай ръце,

да летим към

безкрайното...

Всеки трън

е опора

във бъдеще,

вярвай ми.

Много болки

събрах

във дланта си.

Аз съм миг

от ранено стенание,

учестеното дишане

на душата ти...

Изподрани минути

разкъсват ме вятърно.

Как ми липсва

да бъда в очите ти.

Не търси този свят

във зениците.

Празно е.

Сложих край.

Преборих се

с дните си.

 

Погубени,

мечтите ми

напомнят

как вятърът

целувал е коси...

как слънцето

обичаше страните ми...

Достатъчно ми бе

да завали...

Но днес съм бяг,

по-бърза от ръцете ти...

Измислица,

в която не боли...

Не дишам.

И не вярвам

в приказки...

Обърнах страница.

Оставихме следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Еми, толкова намираш точните думи да предадеш емоциите в стиховете си. Пишеш много въздействащо и с чувство. Имаш бъдеще на поет...
  • Баткото (Николай Христов)
    Баткото (Николай Христов)
    Еми, много, много брилянтни стихове, върху които си разпънала една изпепеляваща болка. Но си отчайващо млада да пишеш за миналооооооо! След 2-3 месеца ще се родят много нови Любови. Нека в погледа ти да се появи нежният лъч на поне една Нова!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    Винаги остават следи от преживяното. След време може би, избледнява болката, а може би не...
    Много, много силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • miri_miri (Мария Табакова)
    miri_miri (Мария Табакова)
    Хубав , мнага хубав стих ! Поздрави !
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    поздрав за стиха

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0