meagainst (Хорабъл)
9 2
13.04.2008 г., 17:18 ч.

Минало? 

  Поезия » Друга
762 0 3
На прага на тази къща прекрасна
ти стига да виждаш лицата
от миналото, но съществуващи..
И сенките тука ги няма,
тук са твои лъчите на слънцето.
И въздухът, който дишаш...
... те връща към години,
когато светът твой беше
и винаги беше уютен.
И когато навън, през прозорците,
шосето беше рутинно.
И там, вънка нямаше никого,
защото твоят свят беше тука.
Но какво стана с усмивките?
И защо новите снимки в албумите старото време изпъдиха?
Защо него не запечатихме в малка кутийка,
в която спокойно да се връщаме
за радост и към утеха?
Какво ли не би дал ти,
пак да гледаш със същите очи?...
Да изкрещиш да тоя живот в лице:
"Кой си ти?! Не те познавам..."
И просто у дома си си.
Със силните им ръце върху раменете ти...
С топлите им усмивки зад гърба ти.
Не си сам и никога не ще останеш.
Защото светът още твой е,
макар и не тъй слънчев.

© Хорабъл Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих!Пожелавам ти един слънчев свят!
  • Да...наистина звучи ретро...и това
    прави стихът още по-добър! Хубаво е!
    с обич, Теодора.
  • Добро е като идея,тъжно е и затова ми харесва.Вярно,че звучи някак в ретро стил, но е стойностно.Продължавай да пишеш подобни неща, докато напишеш идеалното, това което ще е най-истинско за теб.
Предложения
: ??:??