Минало?
На прага на тази къща прекрасна
ти стига да виждаш лицата
от миналото, но съществуващи..
И сенките тука ги няма,
тук са твои лъчите на слънцето.
И въздухът, който дишаш...
... те връща към години,
когато светът твой беше
и винаги беше уютен.
И когато навън, през прозорците,
шосето беше рутинно.
И там, вънка нямаше никого,
защото твоят свят беше тука.
Но какво стана с усмивките?
И защо новите снимки в албумите старото време изпъдиха?
Защо него не запечатихме в малка кутийка,
в която спокойно да се връщаме
за радост и към утеха?
Какво ли не би дал ти,
пак да гледаш със същите очи?...
Да изкрещиш да тоя живот в лице:
"Кой си ти?! Не те познавам..."
И просто у дома си си.
Със силните им ръце върху раменете ти...
С топлите им усмивки зад гърба ти.
Не си сам и никога не ще останеш.
Защото светът още твой е,
макар и не тъй слънчев.
ти стига да виждаш лицата
от миналото, но съществуващи..
И сенките тука ги няма,
тук са твои лъчите на слънцето.
И въздухът, който дишаш...
... те връща към години,
когато светът твой беше
и винаги беше уютен.
И когато навън, през прозорците,
шосето беше рутинно.
И там, вънка нямаше никого,
защото твоят свят беше тука.
Но какво стана с усмивките?
И защо новите снимки в албумите старото време изпъдиха?
Защо него не запечатихме в малка кутийка,
в която спокойно да се връщаме
за радост и към утеха?
Какво ли не би дал ти,
пак да гледаш със същите очи?...
Да изкрещиш да тоя живот в лице:
"Кой си ти?! Не те познавам..."
И просто у дома си си.
Със силните им ръце върху раменете ти...
С топлите им усмивки зад гърба ти.
Не си сам и никога не ще останеш.
Защото светът още твой е,
макар и не тъй слънчев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хорабъл Всички права запазени
