Минало
Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно
с насядалите спомени за старци,
които във безкрая се припичаха
(безкрай гнезди през пролетта из парка.)
Провиждаха зениците на сивото
насита от наситени пейзажи.
Море на хоризонта се разливаше
и бъдеще развеждаше по плажа.
Липи измислях в зимните си мигове.
Разлиствах ги и топлех ги с дъха си.
Сега вървя безшумно върху минало
и постепенно в шумата заглъхвам…
18.11.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
