Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно
с насядалите спомени за старци,
които във безкрая се припичаха
(безкрай гнезди през пролетта из парка.)
Провиждаха зениците на сивото
насита от наситени пейзажи.
Море на хоризонта се разливаше
и бъдеще развеждаше по плажа. ...