минало - бъдеще
Миналото просто си е минало,
бъдещето - истина за глухите.
И кръвта ми вече е изстинала…
Нали по това се разпознават труповете?!
Днес е вече в друго измерение,
не те измервам с броя на въздишките ми.
Не те очаквам с други намерения...
Аз просто те изписвам, без да дишам.
Аз просто оковавам те на кръста ти,
неопростен, самотен, непомазан.
А силата се моли в прътите ми...
прокълнат, но пак да си разказан.
Миналото просто си е минало,
бъдещето е едно понятие...
Аз повече не мога да изстина…
Нито ти, да ме изкупиш със разпятие…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
