25.07.2008 г., 14:57

Минало свършено

994 1 2

            Минало  свършено

 

Решиш ли да си тръгнеш, ми кажи.

И спри, кога, аха да те целуна.

Какво, че търся се в очите ти смутен,

потиснал вопъла на тъжна струна.

 

Какво бе то, което пламна

и тъй горя, че ослепях.

Нима на пепел всичко стана?

Защо ли дълго чаках и мълчах?

 

Ти само ми кажи и ще си тръгна.

От теб и твоя свят свещен.

Искам, но не мога да се върна.

Не съжалявай. И не се моли.

...................................................

Поне за ден.

 

2007 год.

гр.Айтос

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...