22.11.2013 г., 21:59

Минало време

819 0 0

Обичах те. Обичам те. И ще те обичам.

От тук, през звездите, та чак до Луната.

Желаех те. Желая те. Дори не отричам.

За кратко забравих за болката позната.

 

Огънят буен във жар се превърна.

Изпариха се с него и всички мечти.

Как светът се за секунда обърна,

няма вече „ние”: само „Аз”, само „Ти”…

 

Погледът. Преди страстен, горещ.

Сега, превърнат в бледо отражение

на една отминала обич,

бавно угасва… като догаряща свещ.

 

А ръцете ме галят. Усещам дланта.

Страните ми пламват, не мога да спра

да се чувствам твърде специална

или казано иначе – просто жена.

 

Така е и нощем. Усещам те пак.

Чувствам тялото ти близо, дъха ти чак.

Чувам гласа ти, смеха ти дори,

но от сладката радост вече горчи…

 

Виновни няма. Само самота.

Мъничко болка, повече тъга.

Усмивка за теб. Сълзичка за „нас”.

Къде си, обич моя? Мина вече час…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анет Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...