Миналото...
Откакто замина...
И болка, и смях.
Всичко се срина.
Да живея аз спрях.
Откакто замина...
Животът ми се преобърна.
И тебе проклинам,
че не мога днес да те върна.
Откакто замина...
Не виждам аз път и пътека.
И колко време вече се мина,
а аз изчезвам полека...
Когато ти казах, че отне ми всичко,
аз имах точно това предвид.
Отне ми силата и вярата, че ще обичам
и всеки дъх във мене е убит...
Не мога да мисля, не мога да дишам.
Душата ми бавно се рони.
И плаче сърцето ми скришом.
И всичките чувства от мене то гони.
Ти ме нарани.
Ти ме наказа.
Ти ме промени.
И до болка ти ме премаза.
За теб бях отворена книга,
която ти не дочете.
Светлината в тунела спира да мига,
другата ти предпочете...
Имаш ли една идея ти какво ми причини?
И как съсипа ме докрай?
Имаш ли представа, че мъчение са моите дни?
Поне да си представиш, ти се постарай.
И празни са вече моите очи.
Сърцето ми спира да бие.
И всяка глътка проклета въздух горчи.
Болката непоносима не мога да скрия.
Отне ми не само любовта, отне ми късмета.
А как искрено в тебе се вричах...
Днес зная само едно - да бъда проклета,
затова,че тебе желах и тебе обичах!!!
И болка, и смях.
Всичко се срина.
Да живея аз спрях.
Откакто замина...
Животът ми се преобърна.
И тебе проклинам,
че не мога днес да те върна.
Откакто замина...
Не виждам аз път и пътека.
И колко време вече се мина,
а аз изчезвам полека...
Когато ти казах, че отне ми всичко,
аз имах точно това предвид.
Отне ми силата и вярата, че ще обичам
и всеки дъх във мене е убит...
Не мога да мисля, не мога да дишам.
Душата ми бавно се рони.
И плаче сърцето ми скришом.
И всичките чувства от мене то гони.
Ти ме нарани.
Ти ме наказа.
Ти ме промени.
И до болка ти ме премаза.
За теб бях отворена книга,
която ти не дочете.
Светлината в тунела спира да мига,
другата ти предпочете...
Имаш ли една идея ти какво ми причини?
И как съсипа ме докрай?
Имаш ли представа, че мъчение са моите дни?
Поне да си представиш, ти се постарай.
И празни са вече моите очи.
Сърцето ми спира да бие.
И всяка глътка проклета въздух горчи.
Болката непоносима не мога да скрия.
Отне ми не само любовта, отне ми късмета.
А как искрено в тебе се вричах...
Днес зная само едно - да бъда проклета,
затова,че тебе желах и тебе обичах!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
