abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
11 нояб. 2006 г., 11:44

Миналото... 

  Поэзия
645 0 2
Откакто замина...
И болка, и смях.
Всичко се срина.
Да живея аз спрях.

Откакто замина...
Животът ми се преобърна.
И тебе проклинам,
че не мога днес да те върна.

Откакто замина...
Не виждам аз път и пътека.
И колко време вече се мина,
а аз изчезвам полека...

Когато ти казах, че отне ми всичко,
аз имах точно това предвид.
Отне ми силата и вярата, че ще обичам
и всеки дъх във мене е убит...

Не мога да мисля, не мога да дишам.
Душата ми бавно се рони.
И плаче сърцето ми скришом.
И всичките чувства от мене то гони.

Ти ме нарани.
Ти ме наказа.
Ти ме промени.
И до болка ти ме премаза.

За теб бях отворена книга,
която ти не дочете.
Светлината в тунела спира да мига,
другата ти предпочете...

Имаш ли една идея ти какво ми причини?
И как съсипа ме докрай?
Имаш ли представа, че мъчение са моите дни?
Поне да си представиш, ти се постарай.

И празни са вече моите очи.
Сърцето ми спира да бие.
И всяка глътка проклета въздух горчи.
Болката непоносима не мога да скрия.

Отне ми не само любовта, отне ми късмета.
А как искрено в тебе се вричах...
Днес зная само едно - да бъда проклета,
затова,че тебе желах и тебе обичах!!!

© Петя Терзийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "За теб бях отворена книга,
    която ти не дочете..."
    Някой неща остават недоизживяни...
    Поздрав, мила и
  • На места се губи ритъма, но ми хареса! Може само малко да го пипнеш и ще стане още по-хубаво!!! Прегръдки!
Предложения
: ??:??