Мини пола... каре лилаво и червено.

Ботуши до колене... крака изваяни от Бог.

Фигура докрай изпипана, еротика безкрайна.

Флуиди, аромат на екс, тръпка, бум..

Къде изчезна здравият ни сън!?

Сбогом, любов, ти не тъгувай...

все още ти живееш в мен.

Боже, още помня първия си ден.

Но времето покри нещата.

Ти някак странно промени света.

Подмина ме без дори да ме погледнеш!?

Защо, нима за теб било е някаква игра.

Все още носиш тези дрехи...

Ботушите от мачкан лак.

Не искам аз да те забравя,

обичах те и още те обичам аз.