5.05.2017 г., 23:32 ч.

Миниатюра 

  Поезия » Друга
521 0 2

 

В алеята с повехнали цветчета
говоря си със сянката на Соня.
Там идва Соня тихо всяка вечер
в спиралата на лист отронен.

 

И винаги, когато с много нежност
звездата и към себе си ме вика,
по лунните пътеки неизбежно
преследвам чезнещата ѝ усмивка.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??