В алеята с повехнали цветчета
говоря си със сянката на Соня.
Там идва Соня тихо всяка вечер
в спиралата на лист отронен.
И винаги, когато с много нежност
звездата и към себе си ме вика,
по лунните пътеки неизбежно
преследвам чезнещата ѝ усмивка.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени